Британската компания "Милър дивелъпмънтс" (Miller Developments) откупи новия търговски център "Мол Варна" за 102 милиона лири от инвеститора "Интерсервиз Узунови", съобщи днес вестник "Таймс". Варненският мол е най-големият търговски център в портфолиото от имоти, притежавани от компанията, посочва вестникът. В "Мол Варна", който бе открит през юни, има 150 магазина, множество развлекателни обекти, кино с няколко зали, ресторанти и зала за боулинг, пише "Таймс". "Инвестициите в "Мол Варна" са елемент от стратегията на групата да разширява присъствието си в Европа.

Въпреки сегашния икономически климат ние очакваме пазарът на дребно в България да продължи да расте, което превръща този първокласен обект в много привлекателна възможност за инвестиции", заявил за вестника Кит Милър, главен изпълнителен директор на Милър дивелъпмънтс".Финансирането на сделката е осигурено от австрийската "Райфайзенбанк", се казва в официалното съобщение на компанията, разпространено от вестник "Таймс".

Блокаж на жилищния пазар заради закона за енергийна ефективност?

Новият Закон за енергийна ефективност може да блокира напълно пазара на жилища за неопределен период от време. Причина за това е въведеното изискване при продажба на апартамент или на цяла сграда продавачът задължително да представи на купувача сертификат за енергийните характеристики на сградата.В документа трябва да бъде описано какви са разходите за електро- и топлинна енергия за сградата и какви ремонти трябва да се направят, за да влезе тя в нормите (например, слагане на топлоизолация, смяна на дограма и т. н.).

Досега подобен документ се изискваше само за промишлени предприятия и големи обществени сгради, уточнява в. "Сега".За да се получат такъв сертификат, живущите в жилищните сгради трябва да свикат общо събрание, което да реши коя от оторизираните фирми да направи оглед и да даде препоръки. Фирмите, които могат да издават такъв документ, са около 80 и са вписани в публичен регистър.

Разширяването на дейността им със сигурност ще доведе до увеличаване на броя им, тъй като този бизнес не изисква големи първоначални инвестиции, а печалбата е гарантирана. Шансът да се получи съгласие от съседите е минимален, като се има предвид, че живеещите там ще трябва да изпълнят препоръките в срок от 3 години. В противен случай ги чака глоба, която може да стигне 500 000 лв.

Самият сертификат се издава след цялостно изследване на сградата, което според специалисти струва между 0,50 лв. и 2 лв. на квадрат. Представителите на агенциите за имоти са категорични, че законът ще създаде много трудности. Няма проблем, ако става въпрос за нови сгради, защото на тях им се издава такъв сертификат. Мисля, че ще трябва да се намери компромисен вариант в наредбите към закона, каза Катя Ценова, управляващ съдружник в "Адрес".

Земеделската земя удържа на кризата

Бъдещето на земеделските земи е концентрирането на собствеността

Земеделските земи остават атрактивна възможност за инвестиции въпреки сътресенията на световните финансови пазари. Около това мнение се обединиха участниците в третата конференция "Инвестиции в земеделски земи 2008 - нови механизми за комасация", организирана от вестник "Дневник" в партньорство с финансовата компания "Елана".
Основната цел на инвеститорите е увеличаване на ефективността на използване на земята. За да са максимално продуктивни, терените трябва да са уедрени, с добра прилежаща инфраструктура, поддържани в производително селскостопанско състояние. Успешната дългосрочна инвестиция е зависима и от законовите условия. Така например таксите за обединяване на парцели са една от пречките за окрупняване на земеделските земи.
Пазарът на земеделски земи е с петгодишна история. До момента Комисията за финансов надзор е лицензирала 69 дружества със специална инвестиционна цел, от тях 61 са дружествата, занимаващи се със секюритизация на недвижими имоти, от които осем инвестират изключително в земеделска земя, останалите осем се специализират в секюритизация на вземания. Осемте дружества, занимаващи се със земеделска земя, отчитат интензивно развитие.
През 2005 г. техният общ капитал е бил 51 милиона лева и само за три години той се е увеличил до 257 милиона лева. Активите им бележат още по-голям ръст - от близо 56 милиона лева през 2005 г. на 611 милиона лева към септември 2008. В стойностно изражение инвестициите в земеделска земя нарастват от близо 11 милиона лева през 2005 г. на 371 милиона лева.
Тяхната дейност е свързана с окрупняването на разпокъсаната и раздробена земеделска земя и по-доброто й менажиране. Земеделската земя е продукт, който вече се търгува на босата. А движението на борсовия индекс на дружествата със специална инвестиционна цел е най-достоверният мерител за развитието и бъдещето на тяхната дейност.
Много инвеститори възприемат дружествата със специална инвестиционна цел като "спасителен остров" в условия на засилващата се финансова криза, тъй като цените на активите им намаляват по-бавно, отколкото се стопява стойността на всички финансови инструменти. За момента те потвърждават това правило и се представят много по-добре на борсата, сравнено с останалите компании, чиито книжа се търгуват на нея. За година основният борсов индекс SOFIX е спаднал с близо 75%, докато намалението на индекса на дружествата със специална инвестиционна цел е около 45-50%. Тази тенденция отчасти се дължи на инвестицията в най-сигурния актив, който не губи своята стойност във времето - земята.
Друга важна особеност на този тип дружества е, че се превръщат в ключово звено за развитието на aгробизнеса в България. Много от мениджърите им са на мнение, че не само покупката на земеделска земя ще доведе до максимална печалба. На първо мястопред тях стои предизвикателството да натрупат парцели в дадени региони, което ще даде възможност тази земя по-лесно да се комасира и да се обработва по-ефективно.
Немалка част от играчите на пазара, които се занимават със закупуване на земя, се замислят и върху това да я обработват. "Серес" например, земеделски инвестиционен фонд, се концентрира в закупуването на земи в определени райони и развитие на земеделска дейност за разлика от дружествата със специална цел, които са ограничени само до търговията с имоти. И други инвеститори вече си дават сметка, че стремежът към развитие на земеделието в дългосрочен план е още една гаранция за успешен бизнес. Той се подпомага активно и от евросубсидиите, които се отпускат на българските земеделски стопани. Наблюдава се увеличение на броя на големите инвеститори и появяване на крупни собственици на земеделски земи, което дава тласък на цялостното развитие и модернизация на земеделието у нас.
Много специалисти са на мнение, че в условията на глобална финансова криза земеделието е опорната точка на всяка икономика, а основен негов актив са земеделските земи. Те остават една атрактивна и сигурна инвестиционна възможност.
Според Светослав Бачев, ръководител в Winslow Agro Fund, в момента съществуват две основни пречки по отношение на развитието на земеделската земя. Първата е голямата разпокъсаност на имотите и малкият им размер, от една страна, и наличието на законови и административни пречки - от друга.
Факт е, че от общо 50 милиона декара използвана земеделска площ в България близо 7 милиона са раздробените парцели, а средният им размер е 5 декара. Решението на този проблем е уедряване на земята чрез обединение на съседни имоти, от които собствениците имат идеални части. По този начин обработването на имотите става по-ефективно, тяхната стойност се покачва и те могат да се отдават под аренда при по-добри условия. Това би повишило и печалбата от тях. Ролята на държавата обаче в един такъв процес е определяща. "Вместо да се налагат такси за обединяване на имоти, както е в момента, те би могло да се премахнат и на тяхно място да се въведат такси за делба на имотите", казва Бачев.
Бъдещето на земеделските земи е концентриране на собствеността. Това ще повиши себестойността на земеделието и ще го превърне в по-малко рисков сектор.

АКЦЕНТИ

За година основният борсов индекс SOFIX е спаднал с близо 75%, докато намалението на индекса на дружествата със специална инвестиционна цел е около 45-50%
Много специалисти са на мнение, че в условията на глобална финансова криза земеделието е опорната точка на всяка икономика, а основен негов актив са земеделските земи.